Усещам присъствието на Светците, които рисувам (Bg)

Интервю на Румяна СМИЛКОВА

Вестник „Златна Възраст“, 03.12.2020г.

.

Маестро Капитански не е просто художник, а майстор, който може да въплъти духа на светците в своите картини. Десетки притежатели на неговите изображения на преподобна Стойна са се молили на светицата и са се сдобили с дете или са се излекували от някаква мъчна болест. Животът на художника, завършил Художествената академия със специалност Стенопис, е пълен с приключения. А негови картини притежава потомък на стария английски род Ланкастър, синът на световноизвестния актьор Антъни Куин – скулпторът Лоренцо, както и вече покойният папа Йоан Павел II. На него Капитански подарява икона на Дева Мария. Да не забравяме и неговия портрет на Ричард Лъвското сърце, който краси Тауъра в Лондон – най-посещаваното място в Англия от хора от целия свят.

-Маестро Капитански, как Ви се отразява новата изолацията у дома заради коронавируса?

-Моят начин на живот с нищо не се е променил. И преди и сега по цял ден стоя вкъщи, работя и излизам рядко. Нека хората проявяват повече дисциплина към себе си и околните. Отгоре ни помагат, но и ние трябва да съдействаме като се пазим.

– Вие имате редица награди, излагате в България и в чужбина, но кога разбрахте, че рисуването е Вашият път?

-Като дете започнах да рисувам по дървените каси на вратата у дома с молив, и за да не унищожавам апартамента, моите родители ми купиха блок и водни бои. След това учителката ми Гарева от кръжока по рисуване в Двореца на пионерите каза на родителите ми: „Той е голям живописец, трябва да помислете за неговото бъдеще. Може би е добре да кандидатства в Художественото училище“. Приеха ме на втората година. Преминах и през сериозната школа на живота – казармата, където бях разпределен в Сливница като пехотинец или кашик с повишена мощност. Отговарях за противотанковото оръдие СПГ-9, което се разпъва за 17 секунди за стрелба по танк или друга мишена. Обикновената пехота тичаше само с автомати, а ние двама катерехме планините с това оръдие, а третият – със снаряди в раницата 40 кг. И се редувахме…

-Кой Ви помогна да напреднете в изкуството?

-Помогна ми учителят Огнян Генов, при когото ходех на уроци. Той ми каза: „Понеже не си от тези среди, нямаш никакъв шанс за Художествената академия. Затова трябва да рисуваш като световните стари майстори в класиката“. Така овладях рисуването в направлението Реализъм, че като влязох в Академията получих наградата „За най-добър етюд по рисуване“ две години по ред. През 30-те години Владимир Димитров-Майстора е печелил тази награда също две години по ред, и с наградата отива в Рим, в Париж да разгледа световните музеи. Аз получих 200 лева, но по онова време никъде не можах да отида.

-Как Ваши картини купува Лоренцо – синът на актьора Антъни Куин, и то още докато сте студент?

-В Художествената академия снимаха испанска продукция за Салвадор Дали. Тъй като платната бяха скъпи, а бързо рисувах, гледах да не товаря финансово родителите ми, и творях върху всякаква хартия. Баща ми донесе черни картони от печатница и започнах да правя свободни рисунки на тях за мое удоволствие. Един от колегите ми знаеше, че рисувам върху черни картони, а него го снимаха като статист във филма. Гримьорът на продукцията му казал, че иска да си купи картини точно на такъв фон и приятелят ми се сетил за мен. Гримьорът се похвалил на сина на Антъни Куин – Лоренцо, че ще ходи в ателие – т.е. в моя апартамент, да си купува картини. И той също проявил желание да дойде. Вкъщи пристигат моят колега Николай Попов с приятелката си Деси Тенева, преводачката от испански, Куин с жена му „Мисис Вселена“ 1993 година и американската актриса Сара Дъглас, която играеше жената на Салвадор Дали – Гала. Аз съм студент четвърти курс, и един лев не съм изкарал от изкуство. Влиза Лоренцо Куин, който е абсолютно копие на баща си – огромен мъж, само че млад и много сърдечен, и след него другите. Сядат в хола, вадя сирене, ракия, и то става смешно. Лоренцо се засмива и ми казва: „Ние не сме дошли да ядем и пием, вади картините“. Всички други мълчат. Той води разговора с широка усмивка. Обяснявам: „Аз картини нямам, само рисунки“. Картините ми бяха учебни задачи – голи тела, портрети, етюди, но вече си бях изградил собствен стил, рисувах модернистично, имах свободен израз на телата и изображенията от учебните задачи. Започнах да вадя маслени картини, подредих ги. Мислех, че Антъни Куин е актьор като баща си, години по-късно разбрах, че е колега-скулптор. Погледна ги бързо и каза: „Ти си гений“. Обясних, че се чувствам малко неловко, настана радост, той пита колко ще струват 5 картини. Назовах някаква цена за картина, отговаряща на средно висока заплата, и той започна да се смее. Чудех се как ще ги изнесе от България, а той ми обясни да ги сваля от подрамките и ще ги добавят към декора на филма. Гримьорът си взе от рисунките, американката също. Куин обясни, че утре жена му ще дойде с парите и преводачката. Тя пристигна усмихната и заяви: „Мъжът ми е влюбен във Вашите картини. Цяла вечер си говорехме с режисьора за Вас“. Даже ме прегърна, тогава нямаше Ковид. Поиска след 4 дни отново да дойде Куин и режисьора, за да си купят по 5 картини. Щях да взема много пари, но си казах, че изкуството е по-важно, и заминах на практика в Ленинград и Москва.

-Какъв е първият знак, който Ви се даде свързан с духовния свят?

-Случи се в манастирския комплекс със средновековни сгради в град Загорск (сега Сергиев Посад) край Москва. В събота на обяд точно в 12 часа, рускините с бели забрадки пееха ангелогласно заедно с поповете, звучеше камбанен звън, небето бе кристално чисто, настръхнахме. Не знам каква сила ме накара, но минах леко встрани, и влязох в пристройка на една от църквите. И срещу мен иконите на Андрей Рубльов на живо. Видях свободния му стил, свободната му четка – вълнуващо. На излизане погледнах към слънцето, песента продължи и една птичка кльопна нещо на дясното ми рамо.

– Как потомък на рода Ланкастър купува точно Ваша картина между творби на класици като Златю Бояджиев?

-Като завърших Академията моят учител Огнян Генов работеше в галерия на бул. „Витоша“, която държеше изкуствоведът Максимилиян Киров. В първите години на демокрацията 1991-92 г. там бяха наредени само стари майстори. Генов и Киров дойдоха вкъщи, избраха една картина на баба, която е гола до кръста, а надолу с пачка като балерина и с едно голямо копче. Пълен абсурд. Пристига в България англичанин с титла от рода Ланкастър, влиза в галерията на булевард „Витоша“ и иска бабата с полата. Там са наредени Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и Капитански и той. Когато гостът се представя, хората от галерията се шашкат и ми се обаждат по телефона да отида веднага, че клиентът иска да се запознае с мен. Пристигам и аз шашнат, и англичанинът ми казва: „Вашият стил не се повтаря с никой друг, който съм виждал до сега. В моята колекция има точно такива неща. Уникални“. Помоли да запазят картината, защото щял да ходи в Африка, и мина след два месеца да я вземе.

-Как става така, че Вашият портрет на Ричард I Лъвското сърце на кон е изложена в най-посещаваното туристическо място и символ на Лондон – кулата Тауър, където се намира съкровищницата на кралица Елизабет II?

-На третия месец от престоя ми в Лондон през 2001 г. разказвах на певицата Милена Славова какви чудеса са ми се случили в храма на преподобна Стойна в Златолист и на Кръстова гора, където съм дарил три картини, и тя реши да ме запознае с известния композитор Хърмиян Форт. Като човек на изкуството с интересна биография ме поканиха на вечеря в Тауъра. Носех за подарък икона на св. Георги, тъй като знамето на Англия е кръста на св. Георги. Началникът на крепостта и на всички дворци на кралицата Томас Шарп ме приветства с добре дошъл. Прие ме в клуб само за хора на държавно и на правителствено ниво. Видях в Тауъра първите черно-бели фотографии на кралицата, бойни оръжия, знамена, документи, всичко достоверно от историята. След което композиторът ме дръпна настрани и ми каза, че там църквата е англиканска, не е подходящо да подарявам християнска икона, макар и на Свети Георги, и ми предложи да нарисувам картина. Даде ми историческа музика за крепостта, която беше написал. Слушах я, получих видение специален знак, и тогава нарисувах Ричард I, наречен Лъвското сърце. След това споделих на композитора какво съм видял, той много се развълнува, извади втора визитна картичка и се оказа, че някак съм зърнал неговия фамилен герб, който е на 300 години. Видял съм предмет свързан с неговия род.

Портретът беше приет много добре в двореца.

А след като мой приятел сънува странен сън с папа Йоан Павел II, му изпратихме нарисувана от мен икона на Богородица, и получих благодарствено писмо от него. Когато началникът на двореца научи, че имам писмо от папата, отново ме извика на вечеря, и също ми написа благодарствено писмо, в което се казва, че този портрет е сред съкровищниците на двореца. Преди 4 години новият началник ме покани специално, и каза, че ще закачи писмото на папата и на предишния управител на Тауъра до портрета на Ричард Лъвското сърце, за да може хората от целия свят, които идват като туристи, да знаят кой е авторът. Думите му бяха: „Докато Англия съществува и портретът ще съществува заедно с крепостта и ще бъде видян от целия свят“.

-Какви чудеса са се случвали на хора, които притежават малките картини с преподобна Стойна, които Вие сте рисували?

-В Англия се родиха деца на български семейства. Имах случай, когато японки си купуваха Богородици от мен. Хората отворени към духа, се включва и им се случват добри неща.

-Когато рисувате светец, неговата енергия минава през Вас. Какво е усещането?

-Усеща се неговото присъствие. Когато рисувам Богородица, започва да мирише на тамян или се разлива мека топлина. Явява ли се светица, често ухае на цветя. Когато рисувах изображението на св. Георги през 1999 г. в черквата в Златолист (където е живяла и лекувала преподобна Стойна-бел.ред.), усещах голямо напрежение. Толкова силно присъствие, все едно имах скала върху плещите. Преподобна Стойна излиза бързо като образ и дух на платното, а за св. Георги ми трябват дни. Бавно, полека, сигурно. Той изисква да се навлезе в детайла. Не се дава.

През 1999 г. , след като нарисувах св. Георги, веднъж затворих очи и ми се яви преподобна Стойна. Имаше много красиво лице. И ми се усмихна. Нарисувах я. Не исках да се разделям с картината, но банкер от Англия, който нямаше деца, я купи. Родиха му се трима сина, и вече са големи мъже. В книгата „Чудесата на Стойна Преподобна” аз и други разказваме за чудесата на светицата, които се случват и днес. Всеки може да й се помоли, но от сърце, с негови думи. Да поднесе думите си с истинска вяра и чисти помисли.