(English below / см. русский текст ниже )
За създаването на стенописа на Свети Георги в Златолист
Историята за възстановяване на стенописа е предадена много изчерпателно и точно в интервюто на журналиста от в-к „България ДНЕС“ Кристиан Иванов с Пламен Капитански, озаглавено „Нарисувах стенопис на свети Георги в нейния храм и светицата ми се яви…“
Кой е той?
Художникът Пламен Капитански е човекът, нарисувал стенописа на свети Георги на входа на църквата в село Златолист. В този храм живее и умира Преподобна Стойна, която българският народ почита като светица.
Нейните точни предсказания за бъдещето продължават да се сбъдват и до днес. Приживе Ванга я припознава за своя духовна сестра. Пламен Капитански прекрачва храма „Свети Георги“ в най-трудния момент от своя живот. И тогава става чудо! Художникът разказва как Преподобна Стойна променя живота му.
Пламене, в днешно време хората трудно вярват в чудеса. Такова се случва с теб в храма на Преподобна Стойна в Златолист. Но нека започнем отначало. Какъв беше твоят живот преди съдбовната среща в църквата?
Бях закъсал със здравето. Направо бях отровен от бои, разтворители и всякакви разочарования, свързани с изложби, откраднати картини и какво ли още не. Бях решил, че повече няма да рисувам, но нямах никаква идея с какво ще се занимавам. Тогава моята приятелка, астроложката Адриана, ми препоръча да се запозная с леля Милка. Като дете леля Милка била близка с Петър Дънов. Когато се запознах с нея, тя ми каза: „Синко, златен си ми! Трябва да ти покажа някои неща из България“. Тръгнахме на пътешествия из страната. С нас дойде и Боби. Той е мой приятел, работил дълги години в Германия. Спестил доста пари и ги загубил с лекота в две пловдивски пирамиди. В продължение на година и половина ни се случиха някои малки паранормални явления. Те сякаш бяха подготовка за онова, което ме споходи в храма, където е живяла Преподобна Стойна.
Случайно ли се озова там?
Един ден Боби просто съобщи: „Тръгваме за Златолист! Храмът е страхотен. Стенописът над входа на църквата е паднал. Капитански, трябва да го възстановиш!“. Аз му признах: „Боби, изморен съм, освен това не рисувам религиозни сюжети“. Въпреки това потеглихме. Леля Милка също беше с нас. Когато пристигнахме, църквата беше празна. Боби доведе кмета Георги да ни отключи. Леля Милка се заговори с него и сякаш между другото ми каза: „Синко, качи се в стаята на Преподобна. Нещо ще ти се даде“. Другите останаха долу, аз се качих. Както стоях прав, някаква сила ме завъртя! Краката ми не се отлепваха от пода, но тялото ми се движеше под формата на елипса. Всичко това стана за минути.
Какво се случи след това?
Слязох в църквата и започнах да разглеждам стенописите и иконите. Тук-там забелязах, че има дупки от дървояд. Излязох отвън. Моите приятели и кметът бяха на пейката. Кметът започна да гледа към мен, но не мен, а около 50 сантиметра над главата ми. Беше с ококорени очи и ме попита кой съм. На мен ми стана смешно, защото наистина усещах тялото си удължено с 50 сантиметра. Отговорих му, че съм най-обикновен турист, дошъл да посети храма, и допълних: „Купи терпентин, за да убиеш дървояда. Нанасяш го с четка поне 3-4 пъти“. Той продължаваше да ме гледа по-горе и пак ме пита кой съм. Отговорих му: „Бях художник, вече не съм“. Тогава кметът ме помоли да нарисувам свети Георги. Отказах му: „Завършил съм стенопис, но не рисувам религиозни изображения“. Кметът продължи да ме убеждава: „Свети Георги си знае работата!“.
Как успя да те убеди да направиш стенописа?
Първо се опитах да уверя кмета, че ще намеря някой колега художник, който ще нарисува светеца по канон. Той изведнъж призна, че нямали пари. В този момент разбрах, че аз трябва да го направя. Разменихме си домашните телефони. Един ден ми се обади, че стената вече е суха и може да се работи. Не казах нищо, просто си събрах боите.
Сам ли отиде в Златолист?
Обадих се на Боби, астроложката Адриана и на леля Милка. Заедно тръгнахме. Пак си беше безпаричие, но този път имахме две палатки. Опънахме ги в полунощ отстрани на пътя. На сутринта се събудих пръв. Събудих Боби да извика кмета, за да даде благословията си. Бях взел албуми с изображения на св. Георги. Показах ги на кмета. Той ми описа как е изглеждал светецът върху предишните стенописи. Започнах смело да нанасям боите. Започнах в 7 часа сутринта. Към 12 часа свети Георги беше почти оформен.
Осъзнаваше ли какво се случва в онзи момент?
Спомням си, че кметът стана, започна да бие някаква камбанка, да вдига селото да идва. Преди това разказа, че в църквата рядко идва поп. Появиха се жителите на селото – няколко баби и дядовци. Дойде и жената на кмета с двете им дъщери. Стенописът беше завършен. Усетих сякаш огромна скала падна от плещите ми. От звука на камбаната астроложката Адриана се събуди. Излезе и каза, че св. Георги се е материализирал. Усещах тежка умора. Напрежението, което беше минало през мене, беше огромно. Помня само как в ръцете ми бабите ми подадоха 2 шишета ракия и домати. Това беше най-големият хонорар в живота ми.
Имаше ли ново видение от Преподобна Стойна след това?
Същия ден в суматохата пред големия стенопис леля Милка ми прошепна: „Синко, имаш право да легнеш на леглото на Стойна. Нещо ще ти се даде“. За втори път бях сам в стаята на Преподобна Стойна. Легнах с опънато тяло. Затворих очи и жълто-оранжева светлина мина през тялото ми като скенер напречно до главата ми. След това се появиха нарисувани войни светци, които никога преди това не бях виждал. Видението беше като на кинолента и завършекът беше образът на Стойна. С отворени очи и с лека усмивка. Тогава разбрах, че светицата прави чудо с мен!
Как се промени животът ти след това?
Промени се много бързо и към добро. Като се прибрах в София, веднага извадих няколко снимки, заснети по време на работата върху портата на храма. Вечерта отидох на рожден ден на моя позната. След като почти всички си бяха отишли, вече към един след полунощ, се появи една късна гостенка. Тя се оказва първата българка, собственичка на галерия за родно изкуство в Париж. Не помня как стана дума, но ѝ показах снимките от храма на Стойна. Тя силно се заинтригува от това, което рисувам. На следващия ден дойде и взе една моя картина. Заръча ми с парите да купя най-големите платна и най-хубавите бои и да се върна към рисуването. И се върнах. След това при мен дойдоха и хора от Кръстова гора с молба да им нарисувам три икони. И оттогава не мога да спра да рисувам икони. Най-често на Преподобна Стойна. Религиозен съм, но не спазвам канони.
В какво вярваш?
Вярвам в нещата, които ми се случиха при Преподобна Стойна. Показаха ми се чудеса. Оттам всичко започна. Често хора, които са получили икона от мен, ми благодарят. Казвам им – не благодарете на мен, аз съм само посредник. Благодарете на светеца, който е нарисуван.
Питал ли си се защо именно ти си бил избран от Преподобна Стойна, за да възстановиш изображението на свети Георги?
Защо ли съм бил избран… Ще ти отговоря с една мисъл, която не е моя, но я харесвам. „Ние ви мерим не по постъпките ви, не ви мерим по мислите ви, а по дълбочината на душите ви“.
Случвало ли се е хора, на които си давал икони, да усещат частица от това, което се е случило с теб в Златолист?
Да. Много хора, които не знаеха за Преподобна Стойна, а сега посещават редовно храма „Свети Георги“ в Златолист. Усещат силата и божията благодат, която се сипе там.
Случва ли ти се да сънуваш Преподобна Стойна?
Не само я сънувам. През деня тя често се появява в съзнанието ми. Дава ми знак кога да започна да я рисувам.
Имаш ли усещането, че по някакъв начин Преподобна Стойна и другите български светци ни закрилят от небето?
Разбира се, че ни пазят и закрилят!
(Eng) For the creation of the mural painting of St. George in Zlatolist
The story of the restoration of the mural painting has been told very comprehensively and accurately in the interview of the journalist from the “Bulgaria TODAY” newspaper Christian Ivanov with Plamen Kapitanski, entitled “I painted a mural of St. George in her church and the saint appeared to me.”
Who is he?
The artist Plamen Kapitanski is the man who painted the mural of St. George at the entrance of the church in the village of Zlatolist. Reverend Stoina, who is revered by the Bulgarian people as a saint, lived and died in this church.
Her accurate predictions about the future continue to come true to this day. During her lifetime, the fortune-teller Vanga recognized her as her spiritual sister. Plamen Kapitanski entered the St. George Church at the most difficult moment of his life. Then a miracle happened! The artist tells us how Reverend Stoina has changed his life.
Plamen, nowadays people find it hard to believe in miracles. Such a miracle happens to you in the temple of Reverend Stoina in Zlatolist. However, let us start from the very beginning. What was your life like before the fateful meeting in the church?
I was in poor health. I was just poisoned by paints, solvents and all sorts of disappointments related to exhibitions, stolen paintings and what not. I had decided not to paint anymore, yet I had no idea what I was going to do. Then my friend, the astrologer Adriana, recommended that I meet Aunt Milka. As a child, Aunt Milka was close to Peter Danov. When I met her, she said to me, “Son, you are my gold! I have to show you some things in Bulgaria.” We went on trips around the country. Bobby came with us. He is a friend of mine who worked in Germany for many years. He had saved a lot of money and easily lost it in two pyramid schemes originating in the town of Plovdiv. For one and a half year, some small paranormal phenomena happened to us. They seemed to be a preparation for what was about to happen to me in the temple where Reverend Stoina lived.
A flash of the restoration of the mural painting of St. George in the church in Zlatolist!
Did you happen to be there by accident? One day Bobby just announced, “We’re leaving for Zlatolist! The temple is great. The mural above the entrance of the church has fallen. Kapitanski, you have to restore it!” I confessed to him, “Bobby, I’m tired, and I don’t paint religious narratives.” Nevertheless, we set off. Aunt Milka came with us, too. When we arrived, the church was empty. Bobby brought Mayor George to unlock the building for us. Aunt Milka talked to him and, as if by the way, said to me: “Son, go up to the Reverend’s room. Something will be given to you.” The others stayed downstairs, I went upstairs. As I stood up, a force spun me! My legs did not come off the floor, but my body moved in the shape of an ellipse. It all lasted for several minutes.
What happened next? I went down to the church and began to look at the murals and icons. I noticed there were holes from a woodpecker here and there. I went outside. My friends and the mayor were sitting on the bench. The mayor started looking at me, but not at me, rather about 50 centimeters above my head. He was wide-eyed and asked me who I was. It was funny to me because I really felt my body extended by 50 centimeters. I told him I was an ordinary tourist who had come to visit the temple, and added: “Buy turpentine to kill the woodpecker. You apply it with a brush at least 3-4 times.” He kept looking at me upstairs and asking me again who I was. I told him, “I used to be an artist, I’m not anymore.” Then the mayor asked me to draw St. George. I told him, “I have graduated mural paintings, but I don’t paint religious images.” The mayor continued to persuade me: “St. George knows his job!”
How did he convince you to make the mural? First, I tried to convince the mayor I would find a fellow artist to draw the saint according to the canon. He suddenly admitted they had no money. At that moment, I realized I had to do it. We exchanged home phones. One day he called me to say the wall was already dry and could be worked on. I didn’t say anything, I just collected my case with paints.
Did you go to Zlatolist alone? I called Bobby, the astrologer Adriana, and Auntie Milka. We left together. It was a penniless period – once again, but this time we had two tents. We put them up at midnight on the side of the road. I woke up first in the morning. I woke Bobby to call the mayor to give his blessing. I had taken albums with images of St. George. I showed them to the mayor. He described to me what the saint looked like on the previous murals. I started boldly applying the paints. I started at 7 o’clock in the morning. At about 12 o’clock St. George was almost formed.
Did you realize what was happening at that moment? I remember the mayor got up, started ringing a bell, calling the village to come. He had previously said a priest rarely came to church. The villagers popped up – a few grandmothers and grandfathers. The mayor’s wife came with their two daughters. The mural painting was finished. I felt as if a huge rock had fallen from my shoulders. At the sound of the bell, the astrologer Adriana woke up. She went out and said St. George had come in the flesh. I felt very tired. The tension that had passed through me was enormous. I only remember how the local elderly women handed me 2 bottles of Bulgaria brandy [a.k.a. rakiya] and tomatoes. That was the biggest salary I had ever been paid in my life.
Did you have a new vision from Reverend Stoina afterwards? On the same day, during the fuss in front of the large mural painting, Auntie Milka whispered to me: “Son, you have the right to lie down on Stoina’s bed. Something will be given to you.” For the second time I was alone in Reverend Stoina’s room. I lay down with my body stretched. I closed my eyes and a yellow-orange light passed through my body, like a scanner across my head. Then painted warrior saints came I had never seen before. The vision was like a movie and the ending was the image of Stoina. With open eyes and a slight smile. Then I realized the saint was working a miracle with me!
How has your life changed since then? It has changed very quickly and for the better. When I returned to Sofia, I immediately took out some photos taken during the work on the gate of the temple. In the evening, I went to an acquaintance’s birthday. After almost everyone was gone, at about 01:00 am, a late female-guest appeared. She turned out to be the first Bulgarian woman to own a gallery for Bulgarian art in Paris. I don’t remember what happened, but I showed her the pictures from Stoina’s temple. She was very intrigued by what I painted. The next day she came and took one of my pictures. She told me to use the money to buy the biggest canvases and the best paints and return to painting. I did. Then people from Krastova Gora came to me with a request to draw three icons for them. Since then I can’t stop painting icons. Most often of Reverend Stoina. I am religious, but I do not follow canons.
What do you believe in? I believe in the things that happened to me with Reverend Stoina. Miracles appeared to me. That’s where it all started. Often people who have received an icon from me thank me. I tell them – don’t thank me, I’m just a mediator. Thank the saint who is painted.
Have you ever wondered why you were chosen by Reverend Stoina to restore the image of St. George? Why was I chosen… I will answer you with a thought that is not mine, but I like it. “We do not measure you by your actions, we do not measure you by your thoughts, but by the depth of your souls.”
Have people you have given icons to ever felt a part of what happened to you in Zlatolist? Yes. Many people who did not know about Reverend Stoina, and now regularly visit the church of St. George in Zlatolist. They feel the power and grace of God pouring in there.
Do you ever dream of Reverend Stoina? I’m not just dreaming about her. During the day, she often appears in my mind. She gives me a signal when to start painting her.
Do you have the feeling Reverend Stoina and the other Bulgarian saints from heaven in some way protect us?
Of course, they protect and defend us!
(Ru) О создании фрески Святого Георгия в Златолисте
История восстановления фрески рассказана исчерпывающе и точно в интервью журналиста журнала „България ДНЕС” Кристиана Иванова с Пламеном Капитански озаглавленном “Я написал фреску Святого Георгия в её храме, и святая мне явилась…”
Кто он?
Художник Пламен Капитански – это человек, который написал фреску Святого Георгия на входе в церковь в село Златолист. В этом храме жила и умерла Преподобная Стойна, которую болгарский народ почитает как святую.
Её точные предсказания о будущем продолжают сбываться и сегодня. При жизни Ванга признавала её как свою духовную сестру. Пламен Капитански появился в храме “Святой Георгий” в самый трудный момент своей жизни. И тогда случилось чудо! Художник рассказывает, как Преподобная Стойна изменила его жизнь.
Пламен, в сегодняшнее время люди с трудом верят в чудеса. С тобой такое случилось в храме Преподобной Стойны в Златолисте. Но давай начнём сначала. Какой была твоя жизнь до судьбоносной встречи в церкви? У меня были проблемы со здоровьем. Я был просто отравлен красками, растворителями, а также разочарованиями, связанными с выставками, украденными картинами и мало ли чем ещё. Решил, что больше не буду писать, но понятия не имел, чем мне заняться. Тогда моя подруга, астролог Адриана, мне порекомендовала познакомиться с тётей Милкой. Ребёнком тётя Милка была близка с Петром Дыновым. Когда я познакомился с ней, она мне сказала: “Сыночек, золотой мой! Надо тебе показать кое-что в Болгарии”. Мы отправились путешествовать по стране. С нами поехал и Боби. Это мой друг, работавший долгие годы в Германии. Он скопил немало денег и с лёгкостью потерял их в двух пловдивских “пирамидах”. В продолжение полутора лет с нами случались какие-то небольшие паранормальные события. Они как будто были подготовкой к тому, что произошло со мной в храме, где жила Преподобная Стойна.
Случайно ли ты оказался там? Однажды Боби просто сказал: “Едем в Златолист! Храм там замечательный. Фреска над входом в церковь разрушилась. Капитански, ты должен её восстановить!” Я ответил: “Боби, я устал, и кроме того, я не пишу религиозные сюжеты”. Несмотря на это, мы отправились. Тётя Милка тоже была с нами. Когда мы приехали, церковь была пуста. Боби привёл мэра Георгия, чтобы он её отпёр. Тётя Милка заговорила с ним и, как будто между прочим, сказала: “Сынок, поднимись в комнату Преподобной. Тебе что-то дастся”. Остальные остались внизу, а я поднялся. Когда стоял прямо, какая-то сила меня завертела! Мои ноги не отрывались от пола, тело двигалось по эллиптической траектории. Всё это заняло считанные минуты.
Что случилось после этого? Я спустился в церковь и начал разглядывать фрески и иконы. Заметил, что кое-где есть дырочки от жука-древоточца. Вышел наружу. Мои друзья и мэр сидели на скамейке. Мэр начал смотреть в мою сторону, но не на меня, а сантиметров на 50 выше моей головы. Он вытаращил глаза и спросил, кто я такой. Мне стало смешно, потому что я на самом деле почувствовал, будто моё тело удлинилось на 50 сантиметров. Ответил, что я обычный турист, приехал, чтобы посетить храм, и добавил: “Купите скипидар, чтобы вывести древоточца. Нанесите его щёткой хотя бы 3-4 раза”. Он продолжал смотреть куда-то выше меня и опять спросил, кто я такой. Я ответил, что был художником, а сейчас нет. Тогда мэр попросил меня написать Святого Георгия. Я отказался: “Я учился писать фрески, но не пишу религиозные изображения”. Мэр продолжал меня убеждать: “Святой Георгий знает свою работу!”
Как ему удалось убедить тебя взяться за фреску? Сначала я пытался уверить мэра, что найду какого-нибудь коллегу-художника, который напишет ему святого по канону. Но тот вдруг признался, что денег у него нет. И в этот момент я понял, что должен я это сделать. Мы обменялись домашними телефонами. Однажды он мне позвонил и сообщил, что стена уже высохла, и можно работать. Я ничего не сказал, просто собрал свои краски.
Ты один поехал в Златолист? Я позвонил Боби, астрологу Адриане и тёте Милке. Отправились все вместе. Опять был период безденежья, но в этот раз у нас с собой были две палатки. Мы поставили их в полночь на обочине. Наутро я проснулся первым. Разбудил Боби, чтоб он позвал мэра благословить меня. Я привёз с собой альбомы с изображениями св. Георгия. Показал их мэру, а тот мне описал, как святой выглядел на старой фреске. Я начал смело наносить краски. Начал работу в 7 часов утра. К полудню святой Георгий был почти готов.
Ты осознавал ли, что произошло в тот момент? Помню, что мэр встал и начал звонить в какой-то колокол, чтобы созвать жителей села. Перед этим он рассказал, что священник в церковь приходит редко. Появились сельчане – несколько старушек и стариков. Пришла и жена мэра с двумя дочерьми. Фреска была закончена. Я чувствовал, будто огромный камень свалился с моих плеч. От звука колокола проснулась Адриана. Вышла и заявила, что Св. Георгий материализовался. Я ощущал сильную усталость. Напряжение, пережитое мной, было огромно. Помню, как мне в руки бабушки сунули 2 бутылки ракии и помидоры. Это был самый большой гонорар за всю мою жизнь.
Было ли после этого у тебя новое видение Преподобной? В тот день в суматохе перед большой фреской тётя Милка мне шепнула: “Сынок, у тебя есть право лечь на постель Стойны. Что-то тебе дастся”. Второй раз я оказался один в комнате Преподобной Стойны. Лёг и вытянулся. Закрыл глаза, и жёлто-оранжевый свет прошёл через моё тело, поперёк, как сканер, до самой головы. И тут появились нарисованные святые воины, которых я никогда до того не видал. Видение было как будто на киноленте, а финальным был образ Стойны. С открытыми глазами и лёгкой улыбкой. Тогда я понял, что святая совершает чудо со мной.
Как после этого изменилась твоя жизнь? Изменилась быстро и к лучшему. Когда я вернулся в Софию, сразу достал несколько фотографий, сделанных во время работы над входом в храм. Вечером отправился на день рождения к своей знакомой. Когда почти все разошлись, уже к часу ночи, появилась одна поздняя гостья. Она оказалась первой болгаркой, имеющей галерею нашего искусства в Париже. Не помню, как зашёл разговор, но я показал ей фотографии храма Стойны. Она сильно заинтересовалась тем, что я пишу. На следующий день пришла ко мне и взяла одну мою картину. Снабдила меня деньгами, чтобы я купил самые большие холсты и самые лучшие краски и вернулся к живописи. И я вернулся. После этого ко мне пришли и люди из Крестовой горы с просьбой написать для них три иконы. И с тех пор я не могу перестать писать иконы. Чаще всего с Преподобной Стойной. Я сам религиозен, но каноны не соблюдаю.
Во что ты веришь? Верю в то, что со мной случилось у Преподобной Стойны. Там мне открылись чудеса. Там всё началось. Часто люди, получив икону, благодарят меня. Я им говорю – не благодарите меня, я только посредник. Благодарите святого на иконе.
Ты себя спрашивал, почему ты был избран Преподобной Стойной для восстановления изображения святого Георгия? Спрашивал ли, почему я был избран… Отвечу тебе одной фразой, не моей, но мне она нравится. “Мы вас судим не по поступкам вашим, не по мыслям высшим, а по глубине души вашей”.
Случалось ли, что люди, которым ты давал иконы, ощущали частицу того, что произошло с тобой в Златолисте? Да. Многие люди, не знавшие о Преподобной Стойне, теперь регулярно посещают храм “Святой Георгий” в Златолисте. Чувствуют могущество и Божью благодать, разлитую там.
Бывает ли, что тебе снится Преподобная Стойна? Не только снится. Часто она днём появляется в моём сознании. Даёт мне знак, когда начинать писать.
Есть ли у тебя ощущение, что Преподобная Стойна и другие болгарские святые нас каким-то образом защищают от неба?Конечно, они нас берегут и защищают.