WEALTH OF THE POOR ARTIST
poem dedicated to Plamen Kapitanski!

post-img

Stefan Petrov This poem I dedicated to Plamen Kapitanski! I’m sure that all artists, my friends will see their selves somehow in it.

WEALTH OF THE POOR ARTIST

Sighed quietly poor Artist a tear blinked in eyes,
bowing slightly in front of old tripod he saluted his artwork.

Long ago had seen HER through the crowd, among the thousands women.
Long ago had turned the silence in a mystic temple among the Paints and Brushes.

Long ago surrounded HER announcing for the image of imperishable Beauty
Every night HE leaved away on the path to HER, in the strange fog.

In the magic of vaguely in a daze, his breath has stopped in speechless moment
Ethereal smile attracted HIM and HE merged in one with seeking visage.

Hands and paints came alive in fascination over white canvas
Faithful palette of fortune gave him mysterious wine.

One Psychea, trilled and holy sculpted the Artist bemused
With his inhesion gentle soul HE humble touched HER soul.

In the abyss of pain and joy with hands and spirit, thought,
He inwrought the enthusiastic youth in divinity and beauty wise …

This is the end … The flight is fading with the artist in him, with the burden of a man
and right now HE is staring most probably to the next portrait.

……………………………………………………………………

Стефан Петров – Това мое стихотворение съм посветил на ПЛАМЕН КАПИТАНСКИ! Сигурен съм, че в него ще се разпознаят някак и всички други художници, мои приятели.

БОГАТСТВОТО НА БЕДНИЯТ ХУДОЖНИК

Въздъхна кротко бедният художник, една сълза във погледа замря,
и с лек поклон пред вехтия триножник,отдаде чест на своята творба.

Отдавна бе Я зърнал през тълпата, сред хилядите срещани жени.
Отдавна бе превърнал тишината в мистичен храм, сред четки и бои.

Отдавна Я обгърна и обрече, за образ на нетленна красота,
и всяка вечер тръгваше далечен, на път към нея, в странната мъгла.

В магията на смътното унесен, дъхът му спря, във най-безмълвен миг,
усмивка, най-безплътна го привлече и сля се той със търсения лик.

Ръцете и боите оживяха, в омаята над бялото платно
и верната палитра на съдбата, му даде сякаш тайнствено вино.

Една Психея, трепетна и свята, извайваше художникът вдълбен
и с нежната вроденост на душата, душата и, докосваше смирен.

И в бездната от болки и от радост, с ръцете си, духът и мисълта,
той бе втъкал възторжената младост в божественост и мъдра красота…

ова е краят… Полетът замира, с творецът в него, с бреме на човек,
и чак сега наоколо се взира, наверно към поредния портрет.

13330875_723765124430000_6194588181018419927_n

Stefan Petrov

1

4 Comments

  1. Ники
    June 13, 2016 7:25 pm Reply

    Силно, проникновенно и…разплакващо.

    1. KapitanskiArt
      June 13, 2016 7:50 pm Reply

      Благодаря 😍😍😍

  2. Gerda Greschke-Begemann
    June 14, 2016 1:55 am Reply

    Beautyful and very intense, touching the reader’s heart

    1. KapitanskiArt
      June 14, 2016 1:31 pm Reply

      Vielen Dank!!!

Leave a reply

Message

Name

Website