Чудесата на Кръстова Гора
(19 април 2000 г.)

post-img

Икона Кръстова Гора Капитански Икона Кръстова Гора Капитански Икона Кръстова Гора Капитански

Трите чудодейни икони на Капитански, дар за църквата “Света Троица” в Кръстова гора

Брат Йорданчо Кръстова Гора Капитански

Преди да нарисува трите чудодейни иконите, дар за църквата  Св. Троица в Кръстова гора, Пламен Капитански рисува портрета на брат Йорданчо, по заръка на леля Милка.

Според легендите брат Йорданчо открива силата на Кръстова Гора. Той често имал видения. В едно от тях му се явява кръст в небето. Йорданчо прекарал една нощ на връх Кръстов, където получил съновидение, че на върха, в манастира, се пази частица от Свещения кръст Господен. Той споделил историята с Цар Борис III, с когото се познавали отдавна. Като знак на благодарност към Бога, Царят поставя 66-килограмов кръст през 1936 година.Свещеният кръст е поставен на върха, на източното му възвишение. На радостното събитие присъствали всички жители на село Борово. След водосвета, на съда със светената вода кацва бяло гълъбче, което литва на запад. Пророк Йорданчо посочил летящата птичка и накарал хората да я последват, защото тя ще им разкрие къде се намира манастирския извор. И наистина, гълъбът кацнал на скала, в подножието на която, след като отмахнали камъните, се открила водата. Оттам и името на аязмото „Гълъбичката”. През 1956 година Йорданчо, заедно с майстори от село Борово, изграждат с камъни от стария манастир, малка църква, която е наречена „Света Троица” – като стария храм, който бил опожарен и сринат. (източник: http://www.chudesa.net/brat-iordancho-krastova-gora-umira-mach/)

Икона Кръстова Гора Капитански Икона Кръстова Гора Капитански

 

Из книгата “Родопският Йерусалим” – Милка Тодорова-Божурина

ЗАГАДЪЧЕН ТРИЪГЪЛНИК НАД КРЪСТОВА ГОРА

19 април, 2000 г.

Десетина човеци сме. Две коли народ – от София и Пловдив. Пътувахме за Кръстогорието. Спираме на почти всеки завой. Опитваме се да заснемем невидяното досега. И въпреки това пристигаме за толкова кратко време, което при наличните обстоятелства не би било възможно. Някой сякаш съкращаваше пътя ни. Някаква невидима сила, като че ли ни придвижва напред.

В късния следобед светилището ни посреща огряно в слънце. Настаняваме се в едно от бунгалата зад старата църква “Св. Троица”, където смятаме да нощуваме. Малко по-късно сме на поляната. С изненада съзираме да кълве там златно врабче. Нищо подобно не бяхме виждали досега на Кръстова гора. Обагреното в златистожълто птиче стоя достатъчно дълго, за да го видят всички от групата. После хълмът се обви в гъста мъгла. Рукна дъжд. Толкова проливен, а ние спокойно излизахме два-три метра от бунгалото, без да се намокрим. Големите чудеса обаче започнаха, когато дъждът спря. Наоколо бе непрогледна тъма. Един от нас излезе навън и секунди по-късно развълнувано ни прикани да го последваме. Някъде в далечината, в посока вдясно от Кръста, се показа златиста ивица, която бързо започна да се уголемява, очертавайки контурите на приказен град. Точно в 21 часа целият той бе обграден от светещ триъгълник, който бързо започна да се придвижва към нас. Всъщност в този момент ние не бяхме съвсем сигурни дали той върви към нас или ние към него, но това, че сме вече съвсем близо, бе недвусмислено. Когато гигантският триъгълник обхвана цялото пространство пред нас, включително и мястото, където се намира храмът “Покров Богородичен”, с изненада открихме, че това не е просто триъгълник, а пирамида, излъчваща златисто сияние. Дори и най-стабилната човешка психика не може да възприеме нормално една подобна гледка: от основите на пирамидата се разгънаха стъпала, върху които с огромни букви, на няколко нива, започнаха да се изписват староеврейски текстове. Името на Бога Отец с четири букви ‘Йеве” водеше колоната на посланието, следвано от “Гала” и “Галилея”. Буквите бяха високи по-близо 3 метра-черни букви върху жълт фон. От тях до поляната бе спусната близо четириметрова синя въздушна пътека, върху която се побояхме да стъпим. Към 21.30 часа пирамидата се отвори към вътрешността си, а там се заиздигаха други стъпала. Онемяхме от вълнение, когато на най-горното от тях се показа гигант със светли дълги коси и блестяща бяла одежда. Иисус слезе няколко стъпала и вдигна ръце нагоре, сякаш да ни приветства с “Добре дошли” в Неговия дом. Поздравът му беше толкова сдържан и елегантен, че диплите на ръкавите Му останаха да се развяват минути след това, движени като че ли от полъха на светлината. Паднахме по очи на земята и започнахме да я целуваме в знак на преклонение и възторг. Кръстехме се и благодарeхме на Бога за доказателството, което ни даде. Видението изчезна моментално все едно някой щракна отгоре със светкавицата на фотоапарата си “Заснеха ни” – намерихме кураж да се пошегуваме. Нямахме време за размишления. Навънка пак рукна дъжд като из ведро- притаихме се в бунгалото. Никой не можеше да заспи. Към 3 часа сутринта един от групата, състояща се от съвсем неслучайни хора, отново забелязал онази ивица да свети.

Родопският Йерусалим

Излязохме навън и хванати за ръце за втори път посрещнахме пирамидата. Този път обаче тя, дойде много по-близо. Толкова близо, че имахме чувството, че сме вътре. Но онова, което се случи беше далеч по-различно. С магическа ръка сякаш някой завъртя малката църквичка  “Света Троица” и я постави така, че тя застана перпендикулярно на положението, в което реално се намираше. После я увеличи и я издигна толкова нависоко, че трябваше да я разглеждаме с вдигнати нагоре глави. Всъщност това не беше вече църквичката, а старият манастир “Св. Троица”, такъв какъвто някога е съществувал на това място.

Родопският Йерусалим

Родопският ЙерусалимВисоки каменни стени с малко прозорче на горния кат, входът откъм бунгалата представляващ полегнал триъгълник, през който за да влизат монасите очевидно е трябвало да се навеждат. Отвътре манастирът целият бе осветен, ясно се виждаха витите каменни стълби в началото на тесен коридор, отвеждащ към вътрешността на сградата. Сноп ярка светлина от кръста, поставен над входа, очертаваше намиращата се наблизо манастирска ограда – висока каменна зидария, с голяма дървена порта – там където реално сега се издига новото манастирско крило. И този път ни бе дадена възможност да влезем – почти до краката ни бе спусната небесносиня пътека, но отново се побояхме да се възползваме. Старият манастир “стоя” на хълма, толкова дълго, колкото ни бе нужно да го разгледаме.

Някъде над нас се разнасяше приглушеният звън на камбана, отвътре дочувахме странен говор, миришеше на тамян, а утрото сякаш се бавеше. Беше толкова мрачно, че започнахме да се тревожим “Господи, казах аз, върни ни звездите по небето и твърдата земя, върху която се чувстваме така сигурни. Още не сме готови за това”.

И го стори……

 

Leave a reply

Message

Name

Website