Истината е извън матрицата ( 28.03.2012)

post-img

Истината е извън матрицата

28.03.2012

Осмото чудо на света са взаимоотношенията между хората. Особено първата среща, първите впечатления. На всеки се е случвало да хареса или намрази някого, без да знае защо. Явно е интуиция.     

С Пламен Капитански нямахме първа среща или поне усещането не беше такова. Говорихме с часове, а темите… Темите бяха безкрайни! 

Роден е през 1964г. в гр. София. Завършва художествената гимназия, а после продължава образуванието си в Художествената академия – специалност Стенопис. Живее шест години в Лондон, където съдбата го среща с изключителни хора – ценители, които виждат таланта му и го правят популярен. Има десет самостоятелни изложби и още много общи експозиции по цял свят. Картините му се търсят от световноизвестни колекционери, хора с нюх за модерното и качественото. Много от неговите платна присъстват в частните им колекции.  Живопистта се отличава от останалите изкуства. Това е самотно занимание. Авторът, платното, палитрата и тишината. Освен самотно, то носи в себе си и доза егоизъм. Артистът не се съобразява и не угажда на никого. “Правя си каквото искам, да ме харесва който ще.”

Попитах го дали е така. Разказа ми, че изкуството не е за наяждане. Не понася готовата конфекция, композиции с кончета, красиви букети и буквализъм. Всичко трябва да идва от душата, защото е за душата. Ако го попиташ какво рисува, ще отговори иронично – извънземни. Обърнете внимание на иконите му. Те са извън всякакъв канон, но излъчват нещо божествено. Енергията, с която въздействат, е извън общоприетата рамка. Знам, че иконата не бива да се рисува от случаен човек. Състоянието на духа и тялото на художника са от изключително значение. В миналото иконописците са постили, настройвали са сетивата си за досег с божественото. Той ми отговори, че в съвременните условия е достатъчно да се затвориш в къщи, да ставаш преди изгрева и да освобождаваш съзнанието си.

Най-дългият път започва от мозъка, минава през сърцето и чак тогава идва четката.  Стана дума за катарзиса, в коя част от процеса го изживява. Заяви, че катарзисът идва моментално щом се концентрира върху работата. Не чака специални инспирации, просто рисува, когато му се рисува, и почива, когато усети нужда. Смята, че всеки има амбиция да пребори света, но дори да постигне върхове вижда, че истината и целта са се изместили. Изводът е, че трябва да се живее спокойно, да се твори, за да се радват околните, а материалното… то си идва само. Твърди, че е надраснал суетата си, макар подобно изявление често да се прави точно от суетни хора. Чувства се добре в България. По-свободен и по-спокоен. Не мисли за наема, а най-вече го радва възможността да вдигне телефона и след пет минути да се срещне с приятел. Нещо, което в онзи свят е невъзможно.Разказа ми и какво е възможно там.

След завършване на икона с Богородица, решева да си направи експеримент. Някакво вътрешно чувство го кара да я изпрати като подарък на папа Йоан Павел Втори. След няколко седмици, забравил за случката, излиза от тях и се натъква на странна гледка. Улицата пред дома му се оказва блокирана от странен кортеж. Папско писмо! Огромна свита служители на папата го издирват, за да му връчат благодарствено писмо. Показа ми го. Има ватикански воден печат и текст, с койта папата лично му благодари. Почувствах се особено. По неведоми пътища лондонски аристократ му поръчва картина. Става въпрос за Ричард Лъвското сърце. Рисува я бързо, в типично негов стил, а малката подробност е, че никой не знае как изглежда Ричард Лъвското сърце. Особеното при Капитански е, че несъзнателно използва за мъжките образи себе си като прототип. Ричард Лъвското сърце леко напомня Пламен, а самата картина заминава директно за двореца “Tower of London”. Оказва се, че поръчката е за световноизвестният дворец в Лондон. Ако се отбиете, ще откриете български черти в английският крал. 

Сюжетите в биографията на Пламен Капитански са безбройни, понякога нереални като самите му картини. Съчетанието на цветовете в някои от тях е във разрез със всички закони на естетиката, но платната му стоят някак естествено, сякаш не биха съществували един без друг. Такъв е и натюрелът му, може да мине за махленски побойник, а в следващият момент да заговори като потомствен аристократ. Тези противоречия в характера му и темперамента личат в работата му и я правят уникална. Кара те да мислиш, чувстваш и настръхваш. Асоциации, дързост, емоция, еротика, естетика, експресия, бъдеще, минало, вечност. Усетете ги!

Ангелин Балсамаджиев 

Leave a reply

Message

Name

Website