Върхът на четката трябва да бъде като игла (23/05/2015 г. )

post-img

Върхът на четката трябва да бъде като игла

23/05/2015 г. Интервю на Христина Христова

Пламене, откъде идват образите в твоите платна? В кои светове бродиш, за да се срещаш с тях и да черпиш своето вдъхновение?

Първата сериозна школа бяха книгите. Като почнеш от древнокитайските мислители, Достоевски, Чехов, Стайнбек. Първо трябва да прочетеш нещата, да ги осмислиш, след което разбираш, че можеш да ги претвориш в живота и в изкуството.

А кои са тези неща?

Това е образното мислене на твореца. Например, четеш легендата за стареца Зосима в „Братя Карамазови” . Целият народ се тълпи при него, той е едва ли не светец, помага на всички. В един момент умира и монасите започват да се радват. И защо се радват – защото тялото му замирисва на третия ден. И те се радват – значи той не е бил светец! Ето го образът на човешката злост, нарисуван от тънкия психолог Достоевски. Или да вземем Емилиян Станев. Чета „Антихрист” и какво ми хрумва – рисувам символично Дявола и Бога, които са се прегърнали зад едно празно огледало. Давам образ на символиката, както се прави и в литературата. Оттам се започва при мен. Когато влезеш в този духовен път, искаш или не, ти се свързваш с мислите на много хора. Когато си човек с отворена душа, с отворена енергия, се включват духовните светове, които ти дават информация, те ти движат ръката.

Тоест, ти се докосваш до сакралното, за да го пресътвориш в платната си?

Не мога да говоря лесно за такива свещени неща като сакралното. Просто светът е вид музика и всеки може да се включи в нейния поток. Както навремето някои открития са правени едновременно в няколко части на света.

А нещо в реалния свят около нас зарежда ли те? За тебе къде е истинският заряд – в света около теб – тук и сега, вътре в самия теб или другаде?

Зареждат ме хора с добри усмивки, с добри сърца, интелигентни хора, които винаги се усмихват и с които има какво да си кажеш. Даже не е нужно да говориш, те те усещат и разбират това, което правиш. Независимо дали е икона или шеговита рисунка. Все пак дори и светците имат чувство за хумор.

2015-05-19_132711Много от твоите картини са икони на светци. Друга голяма част от скиците и графиките ти са откровено и дори крайно еротични, с твърде екстремна и освободена визия. На пръв поглед това е антагонистично. Къде е обаче допирателната между тези два свята в твоето изкуство?

На първо място е свободата. Аз никога не съм предполагал, че ще рисувам икони. Дори не мога и да ги нарека икони. Може би най-точното определение даде една моя приятелка. Каза, че това са старозаветни образи. Някои хора казват – това, което рисуваш, не е по канона. Но защо трябва да ме интересува канонът? На такива хора им отговарям – прочети история на изкуството, виж Боянския майстор какво е правил, виж италианските майстори какво са правили, виж по църквите какви неща са рисували. Тук, в 21 век, ние решаваме, че трябва да се рисува само по канон. Добре, но ти влизаш в някаква църква, спонсорирана от мутри, за да си „измият“ душите. Дали някакви пари на художника (я му дали, я не), той нарисувал нещо, а вътре църквата е празна. И служителката те гледа и иска веднага да ти вземе 50 стотинки за свещ или 10 лева, за да снимаш вътре. Какво става тук? Поповете станаха и те големи бизнесмени.

2015-05-19_133249Когато си отворен, ти можеш да правиш всичко. Това не значи, че не можеш да правиш еротични рисунки, или икони, или пък митологични картини, които аз рисувах преди да започна с така наречените икони. Аз вярвам в нещата, които са ми се случили. Случиха ми се неща при Преподобна Стойна, директно ми се показаха чудеса. Аз оттам започнах и не мога да спра. След това ми се случиха на Кръстова гора. Няма значение, че се написа книга за тази случка, в която бяхме с приятели, няма да коментирам хората. Но когато духовният продукт се превърне в нещо комерсиално, светлите духчета леко изчезват. Църквата не е кърчма и не е магазин да продаваш кръстчета.

Чувала съм, че твои икони имат лечебни свойства.

Духът си влиза в образа, който съм рисувал. Много хора са ми благодарили, но им казвам – не благодарете на мен, аз съм само посредник. Благодарете на светеца, който е нарисуван там като жив. Мога да дам пример с Ел Греко – за мен той е художник, който е рисувал светците от времето на Христос в абсолютно реални образи. На него сякаш му се е давало кой как е изглеждал. За какъв канон говорим, след като той ги е рисувал като реални образи.

Пак ще те попитам. Имат ли лечебна сила иконите ти?

Вярно е, но аз не би трябвало да говоря за това. Това е нещо свято, то е индивидуално и трябва да се усети. Аз не работя за масовка, става въпрос за много личен контакт с човека насреща. Той контактува с изображението и когато го усети, си го взима. И то му помага по някакъв начин, за което аз съм благодарен и съм много щастлив, че тази енергия е влязла натам.

2015-05-19_133904Ти самият религиозен ли си? Религиозен тип съзнание ли си?

Аз съм много отворено съзнание. За мен всичко наоколо е широко отворено, всеки може да влезе. Например в Лондон – ходя по музеите, сблъсквам се със световното изкуство, вадя си своето заключение, хвърлям си някакви идеи, и в един момент започвам да рисувам Буда на дъска. Аз нямам образ, който да се повтаря с другия. Ако влезете в страницата ми, ще видите Христос, нарисуван по 100 начина, Богородица или Преподобна Стойна – също. Не трябва да се робува на канона и на закона. Робува се на духовното. Ти трябва да дадеш свобода на този, който е срещу теб, без значение кой е.

Има една страхотна мъдрост – никога не подценявай човека, който е срещу теб. Защото той може да е светец в човешка форма. Само да ти каже „здрасти”, да те потупа по рамото – една такава среща може да промени целия ти живот. Навремето рисувах адски сериозно, реалистично. На моя изложба пристига един възрастен човек, с облекло като отпреди два века, носи в една торбичка 3 килограма домати. Идва при мен и казва – дошъл съм да ти отговоря на три въпроса. Точно като в приказките. И аз му казах някои неща. И той ми отговори – виж, не се притеснявай, остави ги тези хора, това, което стои зад тебе, не е лошо, то е добро. Но просто си отпусни ръката – така той ми подаде паролата. Тогава аз рисувах реалистично, стегнато. Веднага след разговора ни този човек изчезна, беше много странен. Той ми даде тези две думи – отпусни си ръката. Продаде се една картина на тази изложба, взех някакви пари, купих си хубави платна, бои и… си отпуснах ръката. Тази свобода на четката, която придобих, аз я вкарах в образите. Не случайно рисувам много бързо. Но този опит е натрупан с с много работа, време и с много срещи с хора.

Рисувах иконата на Свети Георги в с. Златолист, близо до Мелник, където е живяла Преподобна Стойна – неканоничната светица. Просто дойдоха едни хора и ме помолиха. Отидох, случиха се определени неща и така започнах да рисувам икони. След това при мен дойдоха и хора от Кръстова гора. И оттогава не мога да спра да рисувам икони, често такива на Преподобна Стойна. Явно съм религиозен. Но не спазвам канони, не спазвам 666 заповеди.

И сега, тъй като народът е много отчаян, се обръща към вярата. А би трябвало да го прави естествено и  всеки ден. Защо трябва вилата да опре във врата ти и да си ниско долу, за да се обърнеш към вярата? Същото е с и бандита, който е направил много грехове и в един момент се обръща. Има една интересна съпоставка между бандита и светеца – и двамата действат рязко и бързо.

А в Златолист се случват чудеса, да. На много хора им се случиха, и в моя живот – също. Но това е нещо лично, който го усети, той си го намира.

10473902_719735758105566_6101218460707372420_nПъстър или самотен е животът на художника? Кого допускаш в своята Светая светих?

Много хора могат да влязат и те влизат, когато имат нужда. Аз съм отворен към всички. Но когато човек се докосва до невидимите светове, това коства адски много енергия. Концентрацията е абсолютна, върхът на четката трябва да бъде като игла. Това изчерпва много. Между другото, никой да не си мисли, че е лесно. Човек трябва да си вложи душата, трябва да се изчерпи докрай, всичко трябва да влезе вътре в изображението. Цялата сила и енергия, която ти се дава.

А имаш ли някакъв начин за защита от недобронамерени хора?

Много хора се радват на срещите ни и показват, че нещо в техния живот се е променило. После от другаде следват завист и злоба. Ние, българите, може да сме много велики, но българинът се прави на това, което не е. Гледам го, ходи по скъпи кръчми, ходи по екскурзии в чужбина, но няма 100 лева да отдели за една нарисувана дъска или платно. А аз все пак се храня от изкуство. Ще ти кажа нещо интересно – преди да замина за Англия, аз сякаш не познавах българите. Имах определена група приятели около мен, с които съм движил тук и сме се радвали заедно на живота. И когато заминах за Лондон, видях едни други хора, които са в различно положение. И осъзнах там, че завистта в нас е много голяма. Постигнах нещо там, но вместо да се радват, те изкарват цялата си отрицателна енергия. После едва ли не трябва да се чистиш.

Кое друго те разочарова у нас? Цени ли България своите творци?

Открай време у нас има т.нар. придворни, които се съобразяват с всяка власт, няма да ти казвам как ги наричам. Тях ги гледаме всеки ден по телевизията и вече много ни омръзнаха. Съветници на престъпници, но имената им ги знае цяла България. Не се наиграха. Но не всички са лакеи, има и достатъчно читави хора, които си вършат работата тихо и скромно. Това са истинските хора за мен. Другите ги игнорирам, те не заслужават и да ги споменавам. От тях не очаквам и не искам да ме ценят. Аз се радвам на българина за това, че оцелява, независимо от ситуацията, в която е поставен от външни сили, които искат да ни заличат от картата на света. Но това няма да стане.

2015-05-19_133724Преди малко исках да те питам за Жената. Тя присъства неотменно в твоите картини и като светица, и като еротична скица. Какво разбра за нея?

Аз имам много прост отговор – с жена и с природа човек не трябва да се бори. Човек просто трябва да ги остави да си направят това, което са решили. Мъжът обаче трябва да държи и на себе си, за да може да диша. Иначе ние имаме от стари времена безкрайно уважение към Богинята-майка, а оттам и към жената.

Реализираш ли проекти извън България?

Реализирал съм доста проекти извън България, от които се изморих. Имам много приятели, българи и чужденци, които живеят на Запад, но вече се изморих. Аз работя лично – имаш ли нужда от това – да. Но изложби, рамки, пътувания, застраховки, хотели… И какво от това? Дойде ми в повече. Потупвания по рамото, „Браво, страхотен си, гениален си!“. Да, и какво от това? Защо трябва да правя тази „гимнастика“? Аз съм я направил вече. Който иска нещо малко, лично – да заповяда.

За мен злото работи за масовия вкус, то е един вид общо съзнание. Докато доброто работи индивидуално. Работи за един човек, помага с каквото може – с мисъл, с енергия, с добра дума.

2015-05-19_134120Ще има ли скоро твоя изложба в България?

Правих няколко. Какъв беше резултатът? Дойдоха най-близките ми приятели. Същото е и потупването по рамото във Фейсбук. Там имам 2070 приятели. Пускам една книжка с изображения на Преподобна Стойна. Колко човека, мислиш, ми реагират от тия – 70. Непрекъснато публикувам снимки с изображения на Преподобна Стойна, на чудесата които тя върши с помощта на Св.Георги. Всичко това се знае и храмът там е пълен, а през 1999-та година никой не знаеше за него, освен бабите, които са там.

Кой е въпросът, на който нямаш отговор?

Ще отговоря малко шеговито. Когато си прочел доста книги, минал си през всички световни музеи, трудил си се дълги години, за да се усъвършенстваш – и в един момент разбираш, че няма въпрос, на който да нямаш отговор.

Leave a reply

Message

Name

Website